• Овес, ечемик, бобови култури
В овеса и ечемика се съдържат разтворими влакна, които намаляват съдържанието на холестерол и възпрепятстват образуването на сърдечно-съдови заболявания. Освен разтворими влакна, бобовите култури съдържат и фолиева киселина и калий, който контролира кръвното налягане. Оптималното количество бобови е 350 г седмично. В тях се съдържат и антоцианини и куерцетин, притежаващи антиоксидантни свойства. Колкото по-тъмни са бобовите, толкова е по-високо в тях съдържанието на полезни вещества.
• Спанак
Употребата на спанак намалява с 11% риска от възникването на сърдечно-съдови заболявания. В него се съдържат каротиноиди (лутеин и зеаксантин), които намаляват проблемите, свързани със зрителния апарат. Препоръчва се седмично да се употребяват 350 г спанак.
• Сьомга, сардини, риба тон
Съдържат омега-3 ненаситени мастни киселини, които са полезни за сърдечно-съдовата система. Омега-3 поддържат мисловната дейност и възпрепятстват разрушаването на мозъчните клетки.
• Ябълки
Ябълките съдържат антиоксиданти, които предпазват от болесттите на Парниксон и Алцхаймер. Не забравяйте, че най-много полезни вещества се съдържат в кората на плода.
• Нискокалорични млечни продукти и соево мляко
Млякото и млечните продукти съдържат калций и витамин D, които са необходими за здравината на мускулите и костните тъкани. Ако имате непоносимост към лактозата, можете да употребявате соево мляко, обогатено с калций и витамин D. Установено е, че соята спомага за предотвратяване развитието на раковите клетки и облекчава менструалните симптоми, а 25 г соя дневно намаляват количеството холестерол в кръвта. Изофлавоните, съдържащи се в нея, намаляват риска от развитието на остеопороза.
• Авокадо и маслини
Авокадото и маслините съдържат мононенаситени мастни киселини...