Първите общества на вегетарианците са се появили в средата на 19 век в Англия и в Америка, а след това и в Европа. Тогава те са се наричали вегенци, а стила на хранене – веганство. Привържениците на веганството са смятали за единствена допустима храна растителните продукти. Яйцата, всички видове месо, риба и млечни продукти са отсъствали от тяхното меню.
Според техните разбирания, това означава, че истинският вегетарианец трябва завинаги да се откаже не само от изварата и кашкавала, но и от всичко, при чието приготвяне се използват мляко и яйца.
Днес такива истински вегетарианци се броят на пръсти. Най-разпространени са лактовегетарианците и оволактовегетарианците.
Лактовегетарианската диета разрешава употребата на млечни продукти, бобови култури, ядки, пълнозърнест хляб, плодове, зеленчуци, растителни масла. Диетата се определя като подходяща особено за възрастни хора, но само за кратък период от време.
Оволактовегетарианската диета допуска и употребата на яйца. Тя осигурява на организма всички необходимо, в това число и витамин В12, който липсва в растителната храна, а също така и калций и затова тази диета е подходяща за по-продължително прилагане.
В действителност с времето границите на вегетарианството станаха все по-размити и се отдалечиха от първоначалното значение на термина. Смята се, че този, който яде, яйца, млечни продукти и риба, също е вегетарианец.
Ако през 19 и първата половина на 20 век хората са се насочили към растителната храна от нравствени и религиозни подбуди, то днес хората най-често стигат до вегетарианството по медицински показания, разчитайки, че по този начин ще подобрят здравето си. Много специалисти отбелязват, че сред вегетарианците по-рядко се наблюдават поражения на сърдечно-съдовата система, по-ниско ниво на...