Например в края на пролетта те употребяват зелен чай, бамбукови кълнове и сьомга, а през есента най-предпочитаните ястия са скумрията и гъбите мацутаке.
В северната част на Япония оризът всъщност не е популярен. Но пък там има идеални условия за отглеждането на царевица и картофи. Според японците храната на жителите от тази част на страната трябва да бъда по-калорична. И затова на Хокайдо типичната за цяла Япония юфка се поднася с щедро парче масло. В много райони от северната част се готвят питателни супи от раци и сьомга.
Соевият сос, различните маринати, суши и сладкишите също са различни за различните части на страната. Остров Сикоку се слави с предпочитанията си към тихоокеанската сардела, мандарините и местната юфка, а остров Кюсю – към своя чай, морските продукти и плодовете (тук се усеща влиянието на китайската кулинария).
През горещите дни японците употребяват храна, която носи усещането за прохлада – морски дарове и различни видове желе.
През есента на особена почит са печените кестени и юфката от грис и гъби. През късната есен те употребяват саши - нарязана на ивици сурова риба и нагрято до телесна температура саке.
През зимния студ японците се хранят предимно с месо, риба и горещи супи, а през летните жеги – със студени супи, освежаващи морски продукти, студена юфка и салати.
През последния половин век т.нар. бързо хранене завладя и Япония, но с присъщата си мъдрост нацията се опита да ги “пояпончи” – предлагат се чипсове с водорасли, спагети с рибен хайвер и сладолед със зелен чай.
Правило №3: близост до изходния вид на продукта
Японската кухня се отличава с минимална обработка на първоначалния вид на продуктите, които трябва да бъдат колкото се може по-пресни и с по-високо качество.
Местните готвачи се опитват да запазят дори външния вид на рибата и зеленчуците, за да може визуално след тяхното приготвяне те да създават илюзията, че не са докосвани.
Правило №4: запазване...