Чистата глюкоза (захарта) имат показател на ГИ 100. На базата на това се определя и ГИ на останалите храни. Сред тези с висок ГИ са сладоледът и сушените плодове, а с нисък – ябълките и бобовите култури.
Въпреки че повечето известни диети включват изключително храни с нисък ГИ, той не е единственото, за което трябва да се следи. Например оризът (особено кафявият) е с по-висок ГИ от шоколада.
Означава ли това, че десертното блокче е по-полезно за здравето от пълнозърнестите храни? Да, но не! Гликемичният индекс измерва само количеството на кръвната захар, която се явява отговор на организма спрямо приеманата храна. Ако храната съдържа много мазнини и протеини, тя ще е с по-нисък ГИ, но това не означава автоматично, че е по-здравословна. Защото блокчето шоколад съдържа мазнини (независимо от кой вид), и инсулиновият отговорна организма е по-бавен. Така изненадващо на пръв поглед шоколадът се класира по-ниско отколкото храните, които не съдържат мазнини (например кафявият ориз).
Объркващо, нали? За да се справите по-лесно, следвайте основното правило за ГИ: комбинирайте храните с нисък ГИ с такава, която съдържа малко протеини и полезни ненаситени мазнини, за да се повиши общия ГИ. Например подходящо е съчетанието на кафяв ориз с пилешко месо, приготвено на грил с малко зехтин.
Доказано е, че когато храните се подбират и съчетават според техния ГИ, това води до подобряване на настроението, по-бавна умора и повече енергия. Затова ако ви изглежда неприемливо като начало да смените кифлата за ябълка, бъдете сигурни, че тялото накрая ще ви благодари за положените усилия.(а)