Предлагаме ви да се запознаете с аргументите на двете страни.
“За”
За създател на теорията за разделното хранене се смята американският диетолог Хърбърт Шелтън. Според него, различните продукти (белтъчини, въглехидрати и мазнини) изискват за преработването си различни стомашни ферменти. Например - за да се преработят белтъчините, организмът произвежда солна киселина, а за да се справи с въглехидратите – алкални ферменти. Ако белтъчините и въглехидратите попаднат в стомаха едновременно, те просто си пречат взаимно на процеса на усвояване, предизвикват ферментация в червата и претоварват храносмилателната система.
Според Шелтън, най-голямата вреда се състои в това, че подобно смесено хранене нарушава работата на задстомашната жлеза, която при едновременното постъпване на белтъчини и въглехидрати, изхвърля в кръвта твърде голямо количество инсулин.
Привържениците на разделното хранене са убедени, че при правилното комбиниране на продуктите, работата на задстомашната жлеза се нормализира, а обмяната на веществата се подобрява и това способства за отслабването без никакви усилия.
Ако сте решили да пробвате тази диета, трябва да усвоите някои правила:
• Продуктите, съдържащи скорбяла (картофи, макарони, хляб, грах) трябва да се употребяват отделно от продуктите, съдържащи белтъчини (месо риба, яйца, ядки, кашкавал). Интервалът между приемането на тези продукти трябва да бъде не по-малко от 2 часа.
• Продуктите, съдържащи скорбяла могат да се комбинират с мазнините (сметана, масло, сланина) т.е. ако се вярва на Шелтън комбинацията картофи със сланина е напълно допустима, но класическото ястие макарони или спагети с кайма – не.
• Съществува група...