Всеки може да направи тестове за проверка на качествата на истинския мед с помощта на йод или оцет. Ако разреденият с вода и няколко капки йод мед посинее, значи той е смесен с нишесте, а ако оцетът го разпени - в него е добавена креда. Но въпреки опитите в домашни условия само лабораторният анализ може прецизно да определи 100% натуралния мед.
На пазара или в специализираните магазини можете да изискате от продавача сертификат, в който трябва да е посочено мястото и годината на събиране на меда, резултатите от химичната експертиза и диоктазното число - параметър, който показва, че колкото по-голямо е то, толкова повече биологически активни вещества се съдържат в меда.
Медът от внос също трябва да е съпроводен с документи, потвърждаващи неговата натуралност и качество. За много добър се смята френският мед от лавандула и румънският мед от бяла акация.
Ако медът е приготвен от захарен сироп, той се нарича изкуствен, може да притежава интензивна миризма и вкус (на ягоди, ананас), но няма нищо общо с натуралния.
Медът е като хубавото вино - колкото по-дълго се съхранява толкова по-хубав става. Идеалният “сейф” е запечатан съд, чиито стени не пропускат достъпа на въздух и микроорганизми, т.е. дори един обикновен стъклен буркан (добре запечатан) е напълно подходящ за съхранение на мед.(а)