Част от тях обясняват това свое становище с факта, че в организма на човека работи т.нар. “голям биологичен часовник”, т.е. физиологичните процеси в организма се управляват от особения отдел на мозъка – хипоталамусът. Той ръководи работата на хипофизата – жлезата, в която се изработват много от хормоните, влияещи на растежа и стареенето на организма.
С възрастта чувствителността на хипоталамуса започва да намалява. Точката за отчитане на начало на стареенето е възрастта между 20 и 25 години.
Хипоталамусът продължава да подава команди за изработването на хормона на стреса – кортизол, полови хормони и хормони, отговарящи за апетита. Нивото на тези хормони непрекъснато се увеличава.
В наличието на хормона на стреса няма нищо отрицателно - в определени дози той мобилизира организма. Психолозите дори смятат, че малкото количество стрес е по-скоро полезен, отколкото вреден.
Същото важи и за другите хормони, но с напредване на възрастта тяхното количество провокира процесите на стареене.
Какво се променя, ако човек се откаже от късната вечеря?
Във всеки случай, когато организмът остане по-дълго без храна, той започва да “икономисва” глюкозата и преработва собствените си мазнини. Експериментите показват, че при спане на гладен стомах се извършва повишен растеж на мускулите. Сред хормоните на растежа е и мелатонинът, който се изработва по време на сън. След обилно приемане на храна ние не сме в състояние да заспим, а следователно няма да се произвежда и мелатонин.
Затова и най-общо може да бъде направен изводът, че вечерният и нощният глад спомагат за възстановяването на човека.
Стареенето се извършва и през деня, и през нощта – така тялото “си плаща” за храната и стресовите ситуации, но в него има механизми, способни да задействат обратните процеси, т.е. да обърнат “големия биологичен часовник”.
Някои специалисти дори са на мнение, че у...